Творбите от конкурса „Тифлосредството на моите мечти”

Изтече срокът, в който можехте да изпратите своите произведения за конкурса „Тифлосредството на моите мечти”.

Благодарим на всички автори за увлекателните статии, в които те споделиха своите мечти и интересни идеи.

За съжаление получените творби бяха малко – само четири на брой. Но се надяваме четенето на творбите да достави и на вас естетическа наслада и да развинти фантазията ви с още няколко оборота.

По-долу публикуваме всяка от творбите. До 23 декември 2013 г. можете да дадете своята оценка и да гласувате за една или повече от статиите в зависимост от желанието си. Авторът, събрал най-много точки, ще получи наградата на публиката. Статиите са публикувани по реда на тяхното постъпване.

Румяна Каменска: С Пупи няма нищо страшно

Както е казал народът, малките камъчета преобръщат колата. Това е валидно за всички сфери на живота, а пък за нашего брата, хората с нарушено зрение, още повече, защото камъчетата буквално обсипват пътя ни на всяка крачка. Ден след ден малките стресчета се натрупват, неусетно от всичко това ни писва и ставаме кисели като лимони с повод и без повод. Но тук няма да ви занимавам с тези досадности. Напротив, ще ви запозная с едно малко сладурче, което има задачата да ни облекчи и подслади живота. Думата ми е за наскоро създадения уред „Зорко око”. Не се чудете, че го пиша на български. Той е творение на група млади нашенски ентусиасти, добре запознати с проблемите на слепите. И цената му е напълно поносима, защото е спонсориран от неизвестен бизнес ангел, готов да вложи парите си в такъв проект с почти идеална цел. Откакто имам този уред, е, няма да кажа, че съм напълно щастлива, но ми е значително по-комфортно и весело. Той е малко по-малък от мобилен телефон, има дисплей, камера и няколко копчета. Под дисплея се издърпва елегантна клавиатура, на която при нужда можем да пишем нещо. Явно в групата са участвали и жени, защото дизайнът му е много симпатичен. Предлага се в три варианта – обикновено правоъгълно устройство с големи копчета, удобно за мъжките пръсти, по-фин уред за деловите и сериозни дами, а моят е направо приказка. Сигурно е създаден за тийнейджърки. Копчетата му са като камъчета, а в долната му част има джойстик във формата на четирилистна детелина. Не е особено ергономичен, но затова пък е истинска наслада за пипане. В повечето случаи уредът трябва да се носи на врата, затова са предвидени различни видове шнурчета и верижки. Задачата на устройството е да замести, доколкото е възможно, функциите на окото. То може да се ползва както у дома или в офиса, така и на улицата. Предвидени са няколко режима на работа, които според желанието и фантазията си можем да пригодим за всякакви случаи.

„Зорко око” се управлява предимно с глас. Но когато по някаква причина ни е по-удобно да не говорим, можем да го управляваме и с копчета като мобилен телефон. За да различава кога се обръщат към него, всяко устройство трябва да си има уникално име. Моето се казва Пупи в памет на баба ми, която беше винаги с мен. Наричах я галено Пупи, защото бяхме като приятелки. Та моята сегашна Пупи работи в следните режими: Цвят и светлина. Разпознаването на цветове при „Зорко око” достига до съвършенство. Не само че казва точно какъв е фонът и десенът на дадения предмет, но има и чудесната възможност да сравнява два предмета. Сигурно се сещате, че става въпрос за прословутите мъжки чорапи. Ако са повече от един чифт в пералнята, почти никога не може да се разбере кой към коя двойка принадлежи. Сега казвам на Пупи „Цвят”, показвам й единия чорап, след това казвам: „сравни” и й показвам втория. Тя отговаря дали това е желаният чорап или не. Когато искам да завърша сравняването на цветове за дадена двойка, казвам: „Край на сравняването”.

Пупи има много прецизно изработен режим Измерване. Той включва измерване на температура, кръвно налягане, кръвна захар и тегло. За всяко от тях се задава команда, напр. Измери кръвно. Поставям Пупи срещу апарата и тя ми казва появилите се стойности. При измерване на захарта първо казва дали има капка кръв и накъде точно трябва да се насочи, за да не се разлее. Хубавото е, че отпада нуждата от говорещи апарати за всяко нещо поотделно.

Почти във всички режими ползвам команди, подобни на тези за кучетата-водачи. Основната команда е Търси. Към нея според случая добавям необходимия обект за търсене. Например, въпросът къде е вратата е жизненоважен за всички слепи. Когато се качвам или слизам от автобуса, казвам тихо: „Търси врата” и Пупи ми описва къде се намира вратата. Когато стигна пред нея, се чува кратък звук. Същото се отнася за Търси номер, когато автобусът е спрял пред мен и Търси светофар. При тази команда Пупи издава звук, докато е зелено. За ходене по улиците Пупи има режим Препятствия. Тогава тя следи всякакви препятствия – ниски, високи, дори локви и ги изговаря. Пази ме успешно от стълбове, табели, пътни знаци и разните колчета или пънчета, които сега са наслагани по тротоарите. С локвите не се справя много успешно, но това не е болка за умиране. Ако пред мен има изкоп, изговаря думата на около два метра преди него и с приближаването му започва да пищи.

Но най-сладостен за мен е режимът Четене. По известни причини дори със съпруга ми, който вижда малко, не можем да пазаруваме сами в големите магазини. Няколко пъти опитахме и резултатите бяха трагични – избирахме неща с цени, от които ни се плачеше. А сега вземам дадената стока и казвам: „Търси цена”. Разбира се, обръщам стоката пред очите на Пупи. Когато намери цената, тя издава кратък звук, за да спра мърдането. Най-добре е, ако има поставени големи етикети с цените – тогава няма никакъв проблем. Ако пък искам по-подробна информация, казвам: „Търси етикет”. Пупи намира етикета на стоката с описанието на нейното съдържание и ми го прочита. Ако искам да го запазя, казвам „Запиши” и папката, в която да се запише текстът.

Освен всичките си достойнства Пупи има и 32 мегабайта памет, USB и блутут връзка за прехвърляне на данните. Ако искам да си приказвам дълго с нея без да преча на другите, ползвам безжичните слушалки, които също са в комплекта. Първата ми работа беше с детски възторг да проуча какво пише на хранителните продукти, парфюмите, кремовете и шампоаните вкъщи.

Режимът Четене служи и за други ценни неща. Насочвам Пупи срещу дистанционното на климатика и тя ми казва колко градуса е температурата в стаята – преди това никога не бях сигурна дали съм улучила точния градус. Казва ми и на коя програма е пералнята, без да има нужда да лепя етикетчета по програматора й.

Режимът Обучение е особено ценен и се ползва при всякакви случаи. Аз често си губя чехлите из стаите и коридора. Ако в режим Обучение задам на Пупи команда Търси, а след това й покажа моите чехли и кажа думата „чехли” или някаква друга дума, при повторно изговаряне на тази команда тя ще търси (с камерата си) точно къде са моите чехли. Разбира се, трябва да я разходя из къщата. Такива команди могат да се създават за намиране на конкретен човек, предмет или сграда. Може да се присвои име на даден цвят, който не е включен в списъка с цветове по подразбиране. Тайно въведох и образите на няколко мои познати. Сега ги поздравявам първа, те се стряскат и ще си помислят хубавичко преди да ме отминат като пътен знак.

Разработчиците на „Зорко око” все още са много ентусиазирани и отворени за всякакви предложения. Дадох им идея да направят възможно, докато пътувам в превозно средство, Пупи да ми казва спирките, за да не си правя труд да ги броя и да следя маршрута. А когато ми е скучно, да ми описва хората около мен – как са облечени, стари ли са или млади, какво правят в момента и т.н. Разбира се, без второто спокойно мога да мина, но ще ми бъде забавно. Защо да не се възползвам от случая, щом още ги държи творческата треска?


Тифлосредството на мечтите на Боряна Димитрова

Привет на екипа Ви от прекрасният град Варна! Чудесно е, че сте помислили да се организира такъв конкурс, наистина всички постижения на науката са били плод на нечия фантазия, която после е прераснала във велико уникално творение – та нали именно по този начин се реализират иновациите. Безспорен е фактът, че има огромен набор от уреди, които искам да има, или един ден да съществуват в реалният свят. Искам да има машина на времето, която със синтетична реч, да ме пренася в миналото, да прави оценка на настоящото и кратка футуристична картина за бъдещето ми. Също така си мечтая да има телефон, който по време на разговор да превежда на и от всички естествени национални езици. Е, разбира се има още много други мечтани от мен тифлоуреди, но и тези са от огромно значение, жалко че в този момент са само фантазни блянове. Пожелавам успех и множество евристични открития на целият Ви екип и разбира се весели празници заредени само с позитивни емоции и начинания!


Силвия Дацин: Вграждане на брайлови надписи в говорещите уреди

Незрящите хора знаят, че съществуват редица говорещи технически помощни средства – часовници, калкулатори, термометри за телесна и стайна температура, апарати за кръвно налягане, кухненски везни и таймери и много други. Всички те са им верни помощници в ежедневието. Чрез настоящата статия ще предложа на вниманието на читателите възможност за един нов механизъм, за какъвто често си фантазирам и размишлявам. Той би бил полезен да се добавя към говорещите уреди. Става дума за брайлови надписи, които при натискане на предвиден за целта бутон да излизат на екрана и при повторно натискане да се скриват. Т.е. нещо, което да работи на принципа на брайловите дисплеи. Много пъти съм мечтала за такава възможност и си мисля, че с напредването на науката и техниката не изглежда чак толкова непостижимо. В следващите редове ще се спра на няколко от горепосочените уреди и какви биха били предимствата при наличието на подобна добавка за работа от незрящите хора.

Говорещ/брайлов часовник. Какво представлява стандартният брайлов часовник, който всички незрящи познаваме? Накратко, капакът му се отваря, циферблатът е релефен, като на позиции 3, 6, 9 и 12 има по 2, а на останалите по 1 точка. След прилагането на предложената от мен възможност с натискането на специално пригоден за целта бутон на екрана ще се изписва например 6.00 или 11.30. Според мен предимствата на този начин на изписване на часа са следните: -Отваря се възможност за промяна на дизайна. Ако сме свикнали да виждаме брайлови часовници само в кръгла форма, то в случая ще може да се произвеждат и под формата на елипса и др. да речем ключодържател. Ще могат да се добавят различни орнаменти като камъни и др., които биха попречили при отварянето на капака, което няма да се налага. -Няма да има опасност в часовника да попада прах и други примеси, защото капака няма да е нужно да стои отворен. Честите размествания на стрелките при возене в някой стар трамвай например или неволно рязко движение на ръката докато си движим пръста върху циферблата вече ще са в историята. -При един брайлов будилник или стенен часовник, чиито стрелки стоят на повърхността вероятността да бъде разстроен, разместен е голяма. Чрез подобен брайлов надпис и това ще бъде избегнато. Според мен би било прекрасно подобен механизъм да се добави към стенни и настолни говорещи часовници. Казаното до тук не изключва възможността часовникът да говори и то на възможно повече езици – немски, английски. Полезно би било да бъдат добавени руски и защо не български за тези, незнаещи западни езици. Има не малко незрящи, които не ползват брайл. Но за владеещите го това е отлична възможност да ползват часовник и там, където включването на гласово съобщение за часа не е удачно. Такива неподходящи места за ползване на говорещ часовник са класната стая, аудиторията, конферентната зала и др., където подобно гласово съобщение би смущавало околните.

Говорещи калкулатори в комбинация с възможност за ползване чрез брайл. Говорещият калкулатор е добър помощник на незрящия. Съществуват както настолни, така и джобни. Не всички модели обаче разполагат с жак за слушалки. Този нов подход би дал на брайлистите много по-голяма независимост при използването на подобно техническо помощно средство. При моделите, които се ползват без слушалки това ще позволи без проблем калкулатора да се използва за изчисления в класната стая, аудиторията, на работното място и навсякъде, където звуковото съобщаване на надписите от екрана биха разсейвали и пречили на колектива, в който се намира незрящия ползвател на въпросния калкулатор. А и лично за мен като брайлист е много по-лесно и удобно да пипна числата, да ги прочета, отколкото да ги чуя. И бих била истински щастлива един ден да държа в ръцете си такъв калкулатор.

Говорещи термометри в комбинация с възможност за ползване чрез брайл. По същия начин предложения от мен подход ще е много полезно ако би могъл да се внедри и в говорещите термометри. Виждала съм термометри за телесна температура не само да говорят на различни езици, но и различни модели. Предполагам, че към голяма част от моделите би могло да се вгради подобно обновление. Това ще е много полезно примерно ако някой в стаята спи докато си мерите температурата (дете или друг пациент на съседното легло в болничната стая). Едно е сигурно, няма да го безпокоите! При термометрите за стайна температура нещата са по-специфични. Колкото до говорещите такива основният недостатък е смущаване на околните. Разбира се за невладеещите или нежелаещите да ползват брайл това е приемлива алтернатива. Ако се конструира брайлов такъв обаче то добре трябва да се помисли за следното: Ако с ръка се натисне бутон и след това с пръст се изследват изписалите се на екрана числа това според мен ще доведе до отклонение от резултата. Защото термометърът ще се затопли малко или много и ще покаже по-висока стойност. Затова аз бих искала да имам такъв термометър, но за предотвратяване на този проблем екранчето с надписа ми се струва, че би трябвало да бъде отделено от самия термометър. Представям си го нещо като детските играчки кола с дистанционно управление. Т.е. в случая термометърът е колата, стои на секцията или стената, а дистанционното е отдалечено половин един метър и при натискане на бутон дава на екрана отчетената температура.

В заключение ще кажа, че говорещ уред, разполагащ едновременно с това и с възможност за четене на изписаното на екрана чрез брайловата азбука би била много подходяща комбинация, даваща на слепия човек право на избор. Да избере брайл или глас според неговите предпочитания, възможности,според ситуацията. От това биха били облагодетелствани притежаващите брайлова грамотност. И още нещо изключително важно. Подобен начин на изобразяване на часа, изчисленията от калкулатора, температурата и пр. Би се оказал много полезен за сляпоглухите, знаещи брайл. Лично аз познавам незрящи имащи проблеми със слуха. Те са споделяли с мен, че се затрудняват при работа с говорещия си апарат за измерване на кръвно налягане, с термометъра. Това смятам, че до голяма степен ще ги улесни.

От всичко казано до тук мога да направя извода, че със сигурност си заслужава да се работи в тази насока. Искрено вярвам, че един ден идеята ми някъде по света ще стане реалност.


Марина Петкова: Да помечтаем заедно

Вече отдавна доказан факт е, че човек възприема около 90 процента от информацията за заобикалящата го действителност чрез зрението, което пък оставя на нас, хората лишени от него около десетина процента от пълноценното възприятие. За сметка на това, при незрящите, останалите възприятия, като обоняние и най-вече осезание и слух са много по-добре развити, отколкото при хората с нормално зрение.

Човекът, като мислещо разумно същество е надарен с чудесната способност да мечтае, защото изгубвайки мечтите и надеждата си, той губи желанието си да живее, да се бори и да оцелява. За съжаление в продължение на много векове в нашия свят са се раждали и се раждат хора с нарушено, или напълно липсващо зрение. Както всеки човек на земята и те не са лишени от своите мечти и надежди, само че в известна степен те се допълват и от още нещо – мечтата животът им да се промени, и дори при липсата на зрение да могат да бъдат пълноценни, максимално независими и самостоятелни.

Основният и най-сериозен проблем на незрящите хора винаги е свързан с невъзможността им да се придвижват лесно и удобно, без чужда помощ. Всъщност, може би това е най-сериозната им крачка към самостоятелността и независимостта. Затова, както всеки човек, лишен от зрение и аз мечтая за такова приспособление, което в максимална степен би ме улеснило да бъда независима от другите хора, намирайки се извън къщи или работното си място.

Най-често, първото, което ми хрумва в този случай, а може би не само на мен, това е методът на телепортиране, но тъй като този метод е все още в сферата на научната фантастика, нека помечтаем заедно за някое техническо средство, което днес би било технически напълно изпълнимо, е, ако не в момента, то поне след някоя и друга година.

На фона на главоломната скорост, с която препуска научно-техническия прогрес, какво ще кажете за една компактна видио-камера, изработена от устойчиви на климатичните условия материали, прикрепена отпред към дрехата ви. Посредством безжична връзка, тя би могла да е сдвоена с гривна, снабдена с малък говорител, която носите на ръката си. Миниатюрната камера в този случай би била „нашите очи”, а гривната – нашият гласов „навигатор”. Според личните си предпочитания, ние бихме могли предварително да настроим това компактно устройство така, че то да ни информира само за обектите, които ни интересуват – жилищни и обществени сгради, спирки на градския транспорт, светофари, препятствия по пътя и така нататък. Гласовата помощ би могла да се активира дори само при желание от наша страна, с натискането на определен бутон върху гривната.

Ако пък друг, отделен бутон отговаря за озвучаването на надписи – табели, номера на сгради и улици, етикети в магазините и цени, това би било невероятно! Пишейки това се замислям върху проблема за правилното насочване на камерата към определената табела… Може би от техническа гледна точка, това би създало проблем на изобретателите на едно такова уникално устройство и затова нека поразвихрим фантазията си още малко.

Какво мислите за свързани към „говорещата гривна”, пак посредством безжична връзка, едни очила, които при необходимост просто да слагаме и имайки представа къде приблизително се намира обектът, който в момента ни интересува, ние просто бихме могли да погледнем към него. Очилата разбира се ще са програмирани единствено за разпознаване на текст и ще представляват нещо като говореща лупа. По принцип, технически това е напълно изпълнимо, тъй като вече съществува подобен софтуер, вграден в някои модели мобилни телефони.

Представете си само: Заставате на автобусната спирка и когато автобусът приближи, просто слагате очилата, обръщате поглед към мястото, където знаете че се намира табелката с номера и от гривната чувате необходимата информация. Не е ли яко? Ако очилата са изработени и с красив дизайн, защо пък да не ги ползваме и като готин аксесоар!

Прекрасно би било, ако едно такова устройство е снабдено и с много издържлива батерия, която да съхранява напълно заряда си в режим на покой.Всъщност, самата камерка би могла да бъде с обектив, обхващащ най-малко петте направления, които биха могли да се окажат проблемни за движението на незрящия човек – напред, вляво и дясно и горе и долу. По такъв начин например, ако човекът, лишен от зрение познава изключително добре даден маршрут и не се нуждае от чести подсказки, но е поел по него в дъждовно, или снежно време, обективът на камерката, който отговаря за терена под краката ни, би могъл да ни помага да избягваме локвите или преспите.

И така, ето че опитах да пресъздам писмено една малка част от мечтите си. Всъщност, предполагам, че и техническото им изпълнение в едно недалечно бъдеще е напълно реално.

Допускам, че ако се мисли сериозно в тази насока, създаването на подобно устройство би било въпрос може би само на обмисляне и реализиране на детайлите.

А ето и още нещо, което би могло да бъде незаменим помощник на незрящия човек – устройство за навигация, което изцяло да се управлява гласово, за да ни отвежда безпогрешно до желаната точка. Убедена съм, че комбинацията от тези две джаджи ще направи животът на незрящите хора в пъти по лесен и ще ги накара да се почувстват жители на един много по-дружелюбен и достъпен за тях свят.

И за финал бих добавила само: Дерзайте техничари! Подарете ни тази малка радост, сбъднете мечтата ни за самостоятелност и така и вие ще се почувствате не по-малко щастливи от хората, които биха се възползвали от плодовете на вашия труд.