Основни видове некоректни практики в интернет

В предишната публикация си поговорихме за фалшивите новини, което ме подтикна да продължа темата за некоректните практики в интернет. Всъщност добронамереността и некоректността се срещат в глобалната мрежа толкова, колкото и в заобикалящия ни свят. Затова не бива да смятаме, че интернет е изцяло опасна територия. По-скоро е необходимо там да проявяваме толкова предпазливост, колкото и в реалния живот.

Видовете злонамерено поведение в мрежата са доста и едва ли една публикация би стигнала, за да се обхванат. Тук ще си поговорим за най-често срещаните, които са:

Фишинг (Phishing)

Фишингът е опит за присвояване на личните ви данни или на тези за вход в профилите ви за електронно банкиране, онлайн магазини, социални мрежи, държавни институции и други. Най-често се практикува чрез изпращане на фалшиви имейли.

Бихте могли да получите електронно съобщение от вашата банка, което ви подтиква да въведете данните си за вход в определена уеб страница. Тя в повечето случаи копира дизайна на оригиналната.

Можете да се усъмните за фишинг по това, че обикновено социалните мрежи, онлайн магазините и институциите не изискват от вас да се вписвате в страници, предложени чрез електронни писма. Не и ако самите вие не сте предизвикали това например чрез обновяване на данните си в съответния профил. Обръщайте внимание и на адреса във вашия браузър. Той също може да ви подскаже, че не сте в правилния сайт.

Друг фишинг метод са фалшивите лотарии по електронната поща или чрез социалните мрежи, в които обикновено се казва, че печелите предметна награда или значителна сума пари. От вас се изисква да изпратите свои данни например трите имена, адрес, телефон, номер на лична карта и друга чувствителна информация. Може да ви бъде поискана и определена сума за доставката на вашата награда. Коректните организатори на онлайн томболи винаги покриват доставянето на спечеления от вас продукт и по това можете да ги разпознаете.

Открадната онлайн идентичност

След заразяване със зловреден софтуер, понякога хакерите получават достъп до профилите на жертвите си или използват уязвимости в различните канали за комуникация, за да публикуват от тяхно име. По този начин можете да получите подозрително имейл съобщение от ваш познат, което ви подтиква да отворите заразен прикачен файл. Или пък приятел от социалните мрежи ви подканва да щракнете върху съмнителен линк. Обикновено такива съобщения звучат несвързано или напълно нелогично, така че ако получите нещо подобно, не отваряйте предложения адрес или файл.

Има немалко случаи, в които данните за вписване на потребител в даден сайт се оказват откраднати и без заразяване със зловреден софтуер или са присвоени чрез компрометиране на базата данни. Обикновено се разбира чак тогава, когато бъде осъществен неправомерен достъп до профила. Ако самите вие се окажете жертва на такова присвояване, опитайте се да възстановите паролата чрез електронната си поща или се обърнете към поддръжката на съответния сайт.

Онлайн пазаруване

Все повече хора се престрашават да използват интернет, за да си набавят различни видове продукти. По-голямата част от онлайн магазините се стараят да поддържат високи нива на удовлетвореност, но се срещат и такива, които е добре да бъдат избягвани.

Преди да направите поръчка, проверете от кой сайт ще пазарувате. Ако цената на продукта е твърде ниска и никъде другаде не се среща такава, може да сте попаднали на некоректен магазин или такъв, който предлага реплики вместо оригинални продукти.

Възможно е и да се натъкнете на завишена цена на дадена стока, като разминаването би могло да достига трицифрено число. По тази причина ако сте си харесали даден продукт, проверете в Google каква му е средната цена в повечето онлайн магазини и пазарувайте само от сайтове, за които има положителни мнения и са се доказали с времето. За още полезни съвети по темата, разгледайте нашия материал Как да пазаруваме по-безопасно онлайн.

Неволно инсталиране на зловредни приложения

Има доста начини да се заразите с такива. Най-класическите включват отваряне на прикачен файл в спам съобщение, посещаване на компрометиран или злонамерен уеб сайт, изтегляне на заразени програми. Ако използвате нелегален софтуер, доста вероятно е да попаднете на такъв, в който присъстват зловредни компоненти. Заразените приложения могат да затормозяват устройството ви, да показват реклами, да записват и изпращат вашата активност към отдалечен сървър, да заключат файловете и много други.

Сериозен проблем през последните години представляват така наречените криптовируси (ransomware), които в някои случаи успяват да блокират онлайн инфраструктурата на цели компании или градове. Този тип вируси криптират файловете в устройството, на което са попаднали. Така те стават неизползваеми. За да бъдат възстановени, е необходимо потребителят да заплати определена сума, обикновено в биткойни. Няма гаранция обаче, че след плащането на откупа, със сигурност ще получите обратно файловете си.

Добрата новина е, че има разработени безплатни инструменти за декриптиране на файловете за голяма част от известните криптовируси. Много програмисти полагат усилия за борбата с тях и ако някога се заразите с ransomware, най-добре потърсете името му в интернет и вижте дали няма наличен безплатен инструмент за декриптиране на информацията.

Измами в сайтовете за запознанства и социалните мрежи

Ако имаме конкретна цел, не е толкова трудно да си създадем нереален профил в подобен уеб сайт. Представете си следния сценарий:

Взимаме снимки на неизвестен привлекателен човек от интернет, определяме си възраст, интереси и хобита, дори различен пол. След това започваме да публикуваме съдържание, което би привлякло определени целеви групи. Или пък набелязваме потенциални уязвими хора и инициираме чат с тях. След това започваме да ги проучваме, а не след дълго да ги манипулираме и използваме.

Горният сценарий важи за немалко потребители, които по някаква причина лъжат за себе си в интернет. Някои просто искат да прикрият неприятен аспект от живота си и да го заменят с несъществуващ, но други биха опитали да извлекат определена полза от вас или да ви навредят. Ето някои препоръки, които биха ви помогнали да понижите риска:

  • Не вярвайте напълно на информацията в профила, докато не опознаете по-добре събеседника си;
  • Не се предоверявайте в началото и не споделяйте лични данни като адрес, телефон и други;
  • Не удовлетворявайте молба за финансова подкрепа, дори и да изглежда основателна и наложителна;
  • Наблюдавайте и анализирайте отсрещния човек;
  • Ако се сближите достатъчно, инициирайте реален разговор или гласов чат. Така ще можете по-пълноценно да усетите събеседника си и да придобиете представа, която трудно бихте си изградили само чрез писане.

Очаквайте още интересни материали тук, както и на страницата ни във Facebook. Можете да разгледате и продуктите в нашия електронен магазин.

Сподели